Кратка история на архитектурата - част 1

---

Това е кратка фактологична история на професията архитект и различните архитектурни стилове през вековете.

Пещерна архитектура

В тези древни времена първоначално все още е нямало архитекти и поради тази причина хората са били принудени да обитават пещери. С постепенното пренаселване на пещерите се появява глад за архитекти.  Първите архитекти проектирали твърде новаторски сгради изпреварили времето си. Тези проекти не били добре приети на общественото обсъждане на племенните експертни съвети и глада за архитекти бил заситен. Следващите следи от архитекти са открити чак векове по-късно.

Праисторическа архитектура

Отново се откриват следи от архитекти. С цел да отмъстят за архитектите от предния период, те проектират огромни монументи и принуждават строителите да работят с тежащи тонове каменни блокове. Архитектите допълнително постоянно правили промени по време на строителството, само за да наблюдават как строителите пренасят безцелно огромните каменни блокове насам, натам. Това довежда до изобретяването на зидарията. Първоначално каменна, а по-късно и тухлена.

Поради липса на градоустройствена среда, архитектите подравнявали монументите по слънцето и звездите. Така предизвикали зараждането на астрономията, астрологията и седмичния хороскоп.

Египетска архитектура

В този период архитектите очевидно са били много ниско платени, затова са проектирали сгради без разпределения и с четири еднакви фасади. Това е с цел да намаляват чертожната работа и броя чертежи. Появява се и първия ЗУТ с изисквания за максимален наклон на покрива, видно от чертежите разрез и фасади.

Поради големия брой общи работници с доживотни трудови договори, се въвежда масово типовото проектиране с цел да се намират на работа, като строят изключително нефункционалните сгради тип пирамида отново и отново. Еднотипната нефункционална архитектура постепенно довежда до упадък на тази цивилизация.

Класическа архитектура (Гръко-Римска)

През този период към задължителните проектни части за получаване на разрешение за строеж  за първи път се включва и част от конструкции, видно от множеството колони на фасадата. Въвеждат се нови строги изисквания в ЗУТ за архитектурния ордер  – постамент, колона (база, колона, капител) , антаблеман (архитрав, фриз и корниз). Това ограничава творческите възможности на архитектите и в резултат се получава еднотипна градска среда, доминирана от еднообразна храмовата архитектура.

Коварното изискване на архитектите към конструкторите, че може да сложат „гадните си колони“ само ако приложат статически изчисления за ентазис  (издуване на колоните) е в основата на останалата до днес професионална вражда между  инженерите и архитектите. Необходимостта от нови сложни конструктивни статически изчисления води до бурно развитие на математиката. Математиката се оказва изключително трудна за изучаване за част от населението.  Те на свой ред създават философията, за да се чувстват полезни.

През този период се проектират и построяват първите театри и стадиони. Тяхната функция е да отвлекат вниманието на древните гърци от еднотипната храмова архитектура и трудните домашни по математика.

Древните римляни архитекти не са били творчески настроени и предпочитали да си прекарват времето в градската баня вместо в офиса. Затова копират и доразвиват добрите примери от гръцката архитектура, но в по-голям имперски мащаб – обществени сгради, триумфални арки и стадиони. Въпреки ограничените си творчески заложби те все пак изобретяват арката, бетона, акведуктите както и първите многоетажни жилищни кооперации. След появата на етажна собственост, се налага спешно да се създаде и римската правна система за да уреди тези взаимоотношения.

Средновековна архитектура

През този период е било изключително трудна смяната на предназначението на земеделските земи и вкарването им в регулация, поради ясно очертаните контури на урбанизираните територии с крепостни стени. Това води до липса на инвестиционна инициатива и малко поръчки за проектиране.

Все пак в този период се проектират множество крепости, като въпреки протестите на архитектите за нужда от прозорци, естествена светлина и вентилация за подобряване на средата за обитаване, възложителите предпочитат крепости без или с минимални прозорци. Появява се за първи път архитектурната критика, която изобретява множество обсадни оръжия (по-късно и барута), за да си изкаже мнението си за крепостната архитектура.

В края на този период безработните архитекти от северна Европа се качили на лодки и тръгнали да търсят работа на юг. Част от тях дори стигнали до Северна Америка, но бързо се върнали ядосани от незаинтересоваността на живеещото в палатки местно население към предлаганите от тях архитектурни услуги. Векове по-късно архитектите се завърнали и им отмъстили с нови билдинги, небостъргачи, молове, ортогонално градоустройство и безкрайни предградия.

Готическа архитектура

Съсредоточаването на големи финансови ресурси в Църквата в края на средновековието е определящо за развитието и разцвета на архитектурата през този период. Появяват се първите мега проекти в Дубай ... ъхм ... в Европа за катедрални храмове.

Получили творческата свобода и достъп до дълбоките джобове на Църквата възложител, архитектите се състезавали помежду си да проектират все по-грандиозни и все по-високи катедрали. Това разбира се им изиграло лоша шега, защото малцина от тях успели да доживеят да видят своите проекти завършени и да получат договорения хонорар за авторски надзор и изготвяне на екзекутивни чертежи.

Архитектите най-после получават възможност да проектират прозорци и витражи и да използват естествената светлина за изграждането на впечатляващи интериорни пространства. С цел олекотяване на носещите ограждащи стени и освобождаване на пространство за големи витражи, архитектите изобретяват скелетната конструкция от колони и пиластри и кръстово-ребрестия свод. С нарастването във височина на катедралите и все по-големите подпорни разстояния, архитектите прибавят и контрафорса като елемент към носещата конструкция, с цел да запазят ажурността на общия изглед. За да се отличат още по-категорично от  архитектурата на другите епохи арката като елемент вече става островръха.

Наслаждавайки се в захлас на своите грандиозни и впечатляващи градежи, архитектите неусетно допускат лобито на скулптурите да вземе превес и да накичи катедралите като коледни елхи с безброй скулптури. С бурни протести и присъщото си чувство към естетика архитектите все пак успели да се преборят поне частично със скулптурното лоби.  Така най-грозните скулптури на гаргойли били поставени най-високо, за да не се виждат добре от ниво терен.


Очаквайте част 2: ренесанс, барок, неокласика…