§ 37. Търпимите строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по смисъла на § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), които са с постоянен устройствен статут, могат да се пристрояват, надстрояват, да им се извършват ремонти, реконструкции и преустройства, да се променя предназначението им, както и в тях да се извършват всички допустими по закон строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Посочените дейности се изпълняват след представяне на проекти-заснемане на съществуващия строеж, които се одобряват едновременно с инвестиционните проекти за новия строеж, за който се издава разрешение за строеж по общия ред на този закон. В така издаденото разрешение за строеж изрично се отбелязва, че същото се издава за търпим строеж.
§ 21. Когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи.
Досега логиката на закона оставяше търпимите строежи на доизживяване, без право на каквито и да е дейности изискващи разрешение за строеж по тях.
Това ще даде законова рамка и на една практика през последната година да се допуска издаването на разрешения за строеж за ново строителство (смяна на предназначение, пристройки, надстройки и други) при търпими сгради на база на едно становище от ДНСК, което може да видите по-долу.
Очакваните промени са изцяло логични и в полза на гражданите, защото множество от търпимите строежи са масивни здрави сгради и елементарната икономическа логика не предполага да се оставят в режим на доизживяване а да се подържат и експлоатират целесъобразно за години множество напред.
Тази нова рамка на търпимите строежи, ще постави в неизгодно положение и ще дойде като студен душ за всички, които при строителната амнистия и възможността за узаконяване на сгради през 2013г. тръгнаха по този ред, вместо да оставят техните сгради в режим на търпимост. Реда за узаконяване на сгради е свързан с много по-големи финансови разходи за собствениците свързани с направа на проект заснемане за узаконяване, плащане на три пъти по-големи общински такси спрямо цена за разрешение за строеж за издаване на акт за узаконявани и не на последно място последващо въвеждане в експлоатация на сградата, също свързано с големи разходи. За разлика от това изваждане на удостоверение на търпимост е елементарна административна услуга струваща 50лв в повечето общини (250лв за гр. София) и задно със съпътстващите разходи за други документи и скици не струва повече от няколко стотин лева.
Очакваната промяна в режима за търпимите сгради и другите очаквани по-малки промени облекчаващи цялата процедура по проектиране и строителство, са изцяло стъпки в правилна посока (за които ми се ще да вярвам, че са поне малко благодарение на това че за първи път от десетилетия има министър архитект), но за пореден път нелогичната последователност на законовите промени – първо строителна амнистия през 2013г., после ред за разрешения за строеж при търпимите строежи през 2014г., потвърждава чувството за цялостна дългогодишна липса на идеи и стратегии в държавната администрация относно строителното законодателство и ежегодните кръпки (промени) по ЗУТ водещи да състояние на организиран хаос по всички стъпки на процеса проектиране - строителство.
Все пак по-добре късно отколкото никога!