17/1/2013 7 Comments Стаж за архитект Като малка архитектурна фирма получаваме средно по 2-3 CV-та регулярно на месец от студенти по архитектура търсещи стаж, а през летните месеци много повече. Големите фирми получават десетки. Разбирам, че времената са трудни, както за архитектите, така и за нашите бъдещи млади колеги, затова се надявам тази тема да бъде поне малко полезна за студентите кандидатстващи за стаж. Всеки практикуващ архитект, собственик на фирма ще Ви каже, че стажантите по-скоро пречат в един малък до средно голям офис. Персоналът в проектантските бюра е сведен до минимум, като всеки върши по няколко вида задачи и работният процес е организиран да тече безконфликтно и продуктивно. В такава среда често стажантът се явява пето колело. Необходимо е да се отдели човек и време да се обясни какво трябва да правят за всяка конкретна задача, време да се отговаря на въпросите, задължително се проверява това, което са направили, както и изобщо да се намират задачи, за да се чувства стажантът пълноценен и поне отчасти полезен. Като цяло ползите от стажанта за работния процес в най-добрия случай са минимални. Най-голямата полза е ,че младите хора със своето присъствие и все още младежки възгледи за живота и професията, са винаги приятна компания и глътка свеж въздух в работното ежедневие. Преди 15+ години когато самият аз започвах първия си стаж и работа, беше достатъчно да можеш да чертаеш на компютър и да правиш рендъри на средно ниво, за да си полезен за всеки архитект. Сега това не е така. Всяка фирма вече име персонал, който владее чертожните програми на много по-високо ниво от кандидат стажантите, както и фронт деск или секретарка, за да прави кафе. Сега архитектите стажанти се конкурират не само помежду си, но и с всички архитектурни-техници, които останаха без работа последните години и реално са много по-полезни със знанията и уменията си от един стажант. В средата на 90-те години когато започнах първия си стаж ситуацията беше подобна на тази сега. Нямаше много поръчки и работа и стажове се намираха изключително трудно, изцяло на база лични контакти, основно на родителите ни. Тогава нямаше интернет и повечето архитекти тепърва си правиха първите и-мейли в yahoo и да се направи контакт или среща с архитект беше изключително трудно. Сега е много лесно да се направи контакт с архитектурна фирма и възможностите на google и интернет за това са безкрайни. Използвайте ги пълноценно, но и разумно. По-надолу ще се опитам да бъда полезен като Ви обясня как поне малко да си вдигнете шансовете да стигнете до интервю за стаж на база изпратеното от вас CV. Няма да се спирам на основните изисквания към едно професионално изглеждащо CV, като например:
Ще се спра по-подробно на това как Вашето конкретно CV като кандидат стажант архитект да се отличи от многото други на Вашите колеги от университета. СПАМ! Попаднете ли в тази група, шансовете Ви за стаж клонят към 0. До преди няколко години отговарях лично от възпитание на всеки мейл за стаж докато не осъзнах, че всъщност отделям повече време отколкото кандидат стажанта е отделил да прати едно еднотипно писмо на целия контакт лист на архитекти, които е намерил онлайн. Сега вече не отговарям изобщо. Не ми се сърдете. Не съм груб, просто времето ми е ценно. Вие не сте CV Всеки има CV и повярвайте ми колкото и да сте уникални като личност вашето CV не се различава по нищо от това на всички други студенти от Вашия курс. Кандидатствате за стаж като архитект, не като чиновник. Покажете се поне малко като различни. Използвайте цвят например. Не разчитайте на всички налични еднотипни CV образци. Напишете хобито си и интереси – това често говори повече за Вас, отколкото цялата друга информация на CV-то и в 95% от случаите това ще е единственото нещо освен името, което ще е различно от другите CV-та. Все пак е нещо. Портфолио Ние сме архитекти и нашият труд се илюстрира с проектите ни. Задължително приложете Вашите проекти от университета. Опишете конкретните качества и съвременни решения в проекта. Това гарантирано прави Вашето CV уникално. Все пак никой няма същите проекти. Не прекалявайте. CV-та се четат по диагонал. 1-2 проекта събрани на 1-2 страници е достатъчно . Прикрепете проектите към CV то в един файл. Мейл с 10 атачмента от CV и картинки няма дори да бъде прегледан. Ако сте имали предишен стаж или дори работа не прилагайте изображения на проектите, по които сте работили там! Най-отгоре на CV-то пише Вашето име, а тези проекти на са Ваши. Вместо това опишете поименно по какви сгради и проекти сте работили в CV-то към описанието за предишна месторабота/стаж Персонализирайте „ Здравейте, аз съм студент по архитектура…..“ А как мислите, че започват всички други и-мейли?! Отделете 15 минути и проучете онлайн фирмата където кандидатствате. Ако е малка фирма, каквито са 95% от архитектурните бюра в България, адресирайте мейла поименно до архитекта собственик/управител. Дори и мейла да бъде отворен от секретарка или друг служител, той е много по-вероятно да бъде предаден на шефа щом му пише името. Нали? Ако е голяма фирма, намерете правилния мейл и името на човека който отговаря за стажовете в HR отдела или друг посечен мейл за стажантски програми, където да пратите CV-то си. Изпратено CV на грешен и-мейл ще отиде в коша веднага. Персонализирайте още Всички архитекти са суетни. Покажете по-голям интерес към фирмата. Разгледайте проектите и дейността на фирмата, където кандидатствате. Изберете най-хубавия, не просто първия видян. Тук трябва да сте искрени. Напишете нещо за конкретната сграда/дейност в мейла си, за да Ви открои от другите кандидат стажанти, като покажете конкретен интерес. Съвременни знания Ако в основни предмети и професионални умения просто посочите всичките си учебни предмети от УАСГ, сте един от многото. Изтъкнете съвременните си знания, които един архитект завършил преди +10 години няма: всичко свързано с „зелена“ архитектура, пасивни къщи, енергоефективност и подобни теми. Всичко това изобщо не беше застъпено в учебните програми преди и сега архитектите посещаваме какви ли не скъпи курсове, за да поддържаме и осъвременяваме нашите знания. Всеки архитект би проявил интерес да ползва Вашите знания евтино. Логично нали? Сетете се сами за други съвременни знания, с които превъзхождате всички по-стари архитекти. Посочете ги. Това е Вашата сила. Безплатно
Не предлагайте в мейла да стажувате безплатно! Така или иначе работата за стажанти в цял свят се заплаща символично в най-добрия случай. А в България често дори и на заплата ще Ви се стори, че работите безплатно. Освен това, ако сами не цените труда си поне малко и афиширате, че го предлагате безплатно веднага ще попаднете на некоректни работодатели. Всички фирми със стажантски програми си имат вече изградена собствена политика за заплащане или не на стажантски труд и ако Ви одобрят ще Ви предложат стандартните си условия. А ако в по-малка фирма Ви вземат на стаж само заради предложения безплатен труд, то не очаквайте да научите нещо полезно там от неетични архитекти, които са готови да ползват безплатно труда Ви. Личен контакт Личният контакт, дори и само за 5 минути, все още е най-силното оръжие. Потърсете личен контакт с архитекта, от когото се интересувате. Ако е преподавател във Вашия университет – запишете се при него за семестриален проект. Ако не можете, присъствайте на негови корекции като се представете и поискате да присъствате и да слушате. Ако Ви води лекция в зала с +100 човека, след лекцията се представете и задайте конкретен въпрос по тематиката. Практикуващите архитекти преподавателите в университетите постоянно се оглеждат сами за стажанти и обикновено са въвели дългогодишна практика в техните бюра да се възползват от евтин студентски труд. Възможно е те сами да Ви потърсят. Присъствайте на архитектурни събития - изложби, мероприятия на КАБ и САБ, представяния на фирми, коктейли и други подобни събития. Заговорете учтиво архитектите, от които се интересувате по темата на събитието и се представете. Повечето архитекти сме достатъчно възпитани и ще обърнем внимание на всеки любезен млад човек. Ако попаднете на архитект-темерут, който не е любезен с Вас или надменно Ви обърне гръб, поне ще знаете да не кандидатствате там. Представете си каква е работната среда с такъв шеф. Целта на личния контакт е не да досаждате като веднага поискате стаж. Това веднага ще Ви прати в категория досадници дори и да сте следващия Норман Фостър. Целта е когато по-късно изпратите мейл със CV да споменете, че се сте присъствали заедно на еди кое си събитие. Това веднага Ви поставя най-отгоре на купчината със CV-та, защото вече не сте само лист А4, а реален млад човек, който е оставил добри впечатления при предишна среща. Facebook и др. Вече повечето архитектурни фирми в България имат facebook страници. Клик, лайк. Направете онлайн връзка с фирмата, която Ви интересува. Следете дейността й. Коментирайте. Възможно е първо там да публикуват обява за стаж или дори работа. Вие ще разберете първи. Надявам се това да помогне поне малко и да увеличи вашите шансове за стаж. Успех! ПС. Следващият път, когато ми остане свободно време, ще Ви разкажа за това как се „краде занаят“, ако вече сте успели да си намерите стаж.
7 Comments
goro
28/1/2013 00:59:04
haha na men pone mi otgovori
Reply
Ina
12/2/2013 08:34:11
Ако повечето работодатели бяха като вас, безработицата в страната щеше доста да намелее : )
Reply
DD
1/9/2013 06:16:39
Интересно четиво. За съжаление потвърди собственото ми предположние, че в повечето случаи стажантът се оказва в позицията на нещо като "непотребен натрапник". И все пак си мисля, че има възможност това да не е така. В страните (като Англия, Швейцария), в които стажът от половин или една година е задължително изискване при преминаване в по-горен етап на обучение, ужасно много фирми поддържат непрекъснато по едно-две стажантски места, като сменят стажанта през една+ година. По този начин се отделят две-три седмици в най-слабо натоварения за фирмата период (доколкото това е възможно да се предвиди), за да се сменят стажантите и да може новият напълно да се въведе в работния процес и да стане почти равноправно "колело" на каруцата, а през останалите 11 месеца примерно работата да върви гладко и без ненужни прекъсвания. Така реално провеждането н&
Reply
DD
1/9/2013 06:23:17
Хм, жалко, че има ограничение в символите. Иска да кажа, че така провеждането на стажове е вкарано в рутината на фирмите, което улеснява и тях, и студентите. Защото хората са разбрали, че стажът не трябва да бъде просто повод еидн студент да се помотае 2-3 месеца в краката на заета фирма. Та, такава политика на дългосрочно наемане на малък брой стажанти от много фирми според мен е най-удачната стратегия. Понеже първият стаж така или иначе е неизбежен.
Reply
arch. D. Popdimitrov
2/9/2013 01:55:14
Това което казвате е вярно, но ако се замислите ще видите, че не само липсата на добри практики в малкия бизнес е причина за трудно намиране на стаж. Истинския проблема е че има много по-малко на брой работещи проектантски бюра от колкото студенти/дипломанти в България и в този смисъл първия стаж за съжаление не е неизбежен.
DD
5/9/2013 12:31:24
Мисля, че не съм се изразила достатъчно конкретно (и коректно). Нямах предвид, че първият стаж за ВСЯКА обучаваща се по архитектура душица е неизбежен, а че е неизбежно да има "нова кръв", вливаща се в професията, която неизбежно да се изправи пред първи стаж. Т.е. активната практиката (погледната много общо) няма как да съществува стерилно без неудобството на прохождащи стажанти. Така че е добре в някакъв момент тя да спре да се преструва, че това става случайно и е плод на непонятни обстоятелства.
DD
5/9/2013 12:33:20
..досада от необходимостта да пиша всичко отново. Поздрави. Leave a Reply. |
КатегорииAll архитект отговаря етажна собственост за къщата професия архитект строителство
|
Цялото съдържание на този сайт е предмет на авторското право на ГРИД ГРАФИКС БГ ЕООД с всички запазени права.