Малка "бяла спретната къщурка с две липи отпред" - актуално или не?

---

Малка "бяла спретната къщурка с две липи отпред”- какво си представяте, когато чуете това?

Най-вероятно блед спомен за Вашата къща мечта от детството с достатъчно пространство, с голям и хубав двор, с много цветя, с дървета, с приятен и ненатрапчив облик, не много голяма, но не и прекалено малка, с хубава дървена оградка, каменна пътечка, водеща до входната врата. Лъха свеж мирис от обграждащата я природа, прокарващ се през чистия ободряващ въздух. Общо взето идилия, спокойствие, красота, зеленина.

Но някъде във времето загубихме спомена и представата за „малка“, после „спретната“ и „къщурка“. Може би не точно в този ред, но определено вече като пораснали собственици на къщи и ние като архитекти съвсем сме загубили представа.

---

---

Само за няколко поколения живота се промени коренно и вече децата ни не израстват в малки спретнати къщурки. Сега израстват в големите градове. Малките спретнати къщурки на нашите баби и прабаби на село отдавна са се разпаднали и обезлюдили.

Ето как живеем и какво обитаваме сега в София.


Градският център дава наглед  добра възможност за комуникация и връзка до всички главни и второстепени части на града. Главните транспортни артерии, които достигат до останалите части на града минават оттук. Съсредоточени са и важните административни сгради, магазини, културни центрове, училища, университети, болници, театри, библиотеки, има изобилие от заведения. Центърът обаче е  много гъсто застроен, липсва пространство, има много трафик, шум, замърсяване на въздуха. Липсват необходимите пространства между сградите. Това създава стресова атмосфера, с която живеещият там човек се сблъсква всеки ден.


Ето така изглеждат повечето от „малки спретнати къщурки ” в центъра на града.

---

---

Сградите са предимно стари и съвсем не спретнати.  Постепенно центърът се обезлюдява като хората се изместват в кварталите с ново строителство. Доста къщи в централната част на София са изоставени, полусрутени, нестопанисвани или просто много стари къщи, повечето от които сега стоят странно на местата, на които са. Някои се използват с цел живеене в тях, други са с административна функция (офиси, магазини, ателиета и т.н.), трети просто не се използват. Като цяло е много трудно и е рядкост в тази зона да намерим спретната къща. Няма я.


В кварталите нещата изглеждат малко по-добре. Вярно че е презастроено с големи кооперации, но поне засега новите сгради от времето на бума в строителството са все още „спретнати“. По мои наблюдения в България една сграда с етажна собственост стои „спретната“  7-10г. Вижте как изглеждат  вече сградите от 90-те. За по-старите сгради няма смисъл дори да се коментира.


В резултат на  демографски, икономически и политически промени, отдавна къщата, като средство за обитаване, дом, семейно огнище, се е изместила към покрайнините на градовете. И това е естествено, тъй като в днешния постоянно развиващ се, нарастващ и забързан град, няма необходимите условия и площи за ситуиране и осигуряване на комфорта и спокойствието, необходими за построяването на еднофамилна къща.


Много от качествата, като спокойствие, природа, красота ги намираме в крайградските пространства на София. Южните квартали, разположени в полите на Витоша,  предлагат много по-спокойна обстановка, с наличието на по-чист въздух, връзка с природата, която действа изключително тонизиращо на човека. Недостатък  на тези квартали е фактът, че са по-отдалечени от центъра, от работното място, училището, университета и всички онези културни и търговски центрове, без които не може днешният човек. Хората, които обитават крайсофийските райони в повечето случаи са по-заможни. Това е наложено и от високите цени на пазара за имотите, които се строят в тези райони. Тъй като транспортът дотам все още не е добре устроен или липсва изцяло, трябва да сте готови да прекарвате голяма част от деня си в автомобила. Това е проблем  за младите семейства с деца- бавното и трудно стигане до работното място и посещаването на училища и детски градини. От тази гледна точка за тези семейства е по-удобно да се установят в по-централните райони на града.


Когато разгледаме къщите дали намираме тук българската "малка спретната къщурка с две липи отпред"?

---

---

Тук къщите са определено много по-спретнати, но пък не са малки къщурки.


Спретнати, определено да, и озеленяване не липсва, но сме далеч от малка и скромна. А дали и „българска” ? Тук по-скоро виждаме примери за луксозно и модернистично изпълнение на къщи. Дори повечето от тях не можем да видим, скрити зад огромни огради. Само в оградите са вложени толкова  материали, колкото биха били нужни за построяването на „малка спретната къщурка“. Много от къщите, които се срещат тук са като изкарани от чуждестранно списание. Вярно е че ние архитектите искаме да се мерим с водещите световни образци и се радваме на всеки клиент отворен за подобни модерни проекти, но по мое мнение ако гледате една къща и не може да познаете в коя държава е или поне от кой географски район е, значи нещо не е съвсем наред. Липсват много от типичните за нашите географски ширини елементи. Например скатният покрив, който е характерен за българските къщи и освен естетическа има и много сериозна функционална стойност. Оформянето на фасадните материали също има значение - типични за българската малка спретната къщурка са камъкът и дървото. Разбира се срещат се и сполучливи примери, носещи духа на българската къща, но те са малко и поставени до другите, губят своя смисъл и значение.

---

---

Ако търсим облика на типичната българска „малка спретната къщурка с две липи отпред”, София не е правилното място. Тук не можем да намерим този пример. Освен причините, споменати по-горе, факт е, че вече наложената архитектурата, мащабът, оформлението и характерът на голямата част от сградите и пространствата в столицата ни, не позволяват присъствието на тази къща. Тя просто не би стояла добре и на мястото си тук. Ето и защо я няма. Но защо не виждаме поне приемственост в българските архитектурни традиции? Трудно е да се отговори.


Българската „малка спретната къщурка“ все още може да намерим само в някои китни селца и архитектурните резервати като паметник на културата. Самото понятие „паметник на културата“ винаги малко ме натъжава. Както не е често прието да се издигат паметници на хора приживе, така и думата „паметник“  отнесена към традиционната българска „малка спретната къщурка“ звучи погребално.

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Ран Босилек