Може би вече сте чували за популярните: зелена архитектура, ниско енергийни къщи, нулевоенергийни къщи, пасивни къщи или поне за широко рекламираните програми за саниране и енергоефективност, но не разбирате напълно какво стои зад тези понятия. Всичко това е свързано с много наболялата, коментирана и проблемна в днешно време тема за консумацията на енергия - как да се справим с големите разходи, огромното потребление и загуби. Строителството и обитаването на сгради са най-големите консуматори на енергия в света. Затова изискванията и мерките за намаляване на тази консумация са основен проблем поставен пред архитектите и обществото като цяло. Освен от финансова гледна точка, проблемите са свързани и с опазването на околната среда, с традиционните източници на енергия, които стават все по-голям дефицит в днешния свят. Тази тема е тясно свързано с бъдещето на човечеството и ще е водеща за определяне на архитектурния облик на нашите къщи и градове в бъдеще. Ето защо в тази статия ще Ви разкажем какво е пасивна къща и ролята на пасивните къщи в решаването на тези проблеми.
Пасивна къща най-общо казано, представлява немски стандарт за сгради с много ниска консумация на енергия за отопление и охлаждане и конкретни мерки за постигането му. Всички глобални тенденции в строителния бизнес, особено в Европа, са в посока на движение към пасивния стандарт. Към 2020г. този стандарт ще бъде в сила в цяла Европа и България за ново строителство. "Пасивна къща" е стандарт, приложим не само за еднофамилни къщи, както бихме се подлъгали от името. Това е стандарт по който могат да се изграждат всички видове обществени и многофамилни жилищни сгради.
Пасивните къщи са сгради, в които вътрешният климат може да се получи без активна отоплителна или охладителна система. Този тип къщи са впечатляващо архитектурно, инженерно-строително и техническо постижение. Благодарение на развитието на архитектурата визията на сградата може да бъде достатъчно атрактивна, без естетиката да бъде жертва на практичността. Къщата сама се подгрява и охлажда - затова се нарича „пасивна”. Допълнителните енергийни потребности за домакинските уреди могат да се покриват с възобновяеми енергийни източници като енергията, произведена от слънцето, вятъра и водата.
Ето основните изисквания и главните характеристики на стандарта „пасивна къща“:
Енергия:
Архитектурни мерки:
Енергия:
- годишна потребна енергия за отопление и охлаждане: максимум 15 kWh/m2 за чистата обитаема площ (без стените). Ако това като информация не Ви говори нищо, само за сравнение разхода за енергия за къща с 25см тухлени стани без топлоизолация, каквито са повечето от къщите в България е близо 300kWh/m2!
- топла вода и домакински уреди - енергия от възобновяеми източници: фотоволтаични панели, слънчеви колектори за битова вода и др.
Архитектурни мерки:
- компактна форма и добра изолация - компактният обем е един от водещите принципи при проектирането на пасивни къщи. Правилото е максимална площ спрямо минимална повърхност на къщата;
- добро ослънчаване на сградата – строителство на незасенчени парцели, южни вместо северни склонове;
- дълга южна фасада - основния обем на къщата се разполага така, че южната фасада да бъде с колкото се може по-голяма повърхност за постигане на максимални слънчеви печалби;
- големи прозорци на южната фасада – слънчевата енергия все още е безплатна. Нека да ни топли през зимата;
- слънцезащитни мерки – големите южни прозорци не трябва да водят до прегряване през летните месеци.
- стени, под, покрив: топлоизолация – много! При пасивните къщи топлоизолацията е 25-40см или дори повече за покривите. Не трябва да забравяме, че топлината се изкачва нагоре и най-лесният начин е да премине през покрива. За сравнение действащият стандарт в България в момента се покрива с 8-10см топлоизолация за стени и с 12-14см за покриви.
- прозорци - висока енергийна ефективност на стъклата и рамките на прозорците - трикамерни стъклопакети са стандарт;
- въздухонепроницаемост – много добре уплътнена обвивка на сградата, минимализираща преминаването на въздух и топлинните загуби;
- без топлинни мостове – топлинните мостове са местата, където липсва или има намалена топлоизолация. Това се местата, от където топлината буквално изтича навън.
Дотук всичко звучи логично и наглед няма нищо ново. Всеки архитект спазва изброените архитектурни мерки много преди изобщо да навлезе като понятие зелена архитектура и пасивни къщи. Остава въпроса как всъщност се затопля сградата? Конвенционална отоплителна система в смисъла в който я познаваме липсва! Ето как се подгрява и охлажда въздуха: с вентилационна система.
Вентилацията е задължителна и без нея не може да се постигне стандарта „пасивна къща“. Вентилацията отвежда стария въздух и вкарва свеж. Свежият въздух предварително се прокарва през земята и сутерена посредством система от серпантини, където приема температурата на почвата. Това го подгрява до около 0 градуса дори през най-студените зимни дни. След това свежият въздух преминава през рекуператор (топлообменник), където приема голяма част от топлината на изхвърления въздух със стайна температура. Едва след това свежият въздух се подгрява допълнително, но вече са необходими едва с няколко градуса подгряване и се подава с бавна скорост в жилищните помещения. През лятото същият принцип се ползва за охлаждане.
Всичко това води до значителни икономии и много по-малко консумирана енергия от пасивната къща. Изброените задължителни параметри показват една много ниска енергийна потребност на цялата сграда, близка до нулевата стойност.
Вентилацията е задължителна и без нея не може да се постигне стандарта „пасивна къща“. Вентилацията отвежда стария въздух и вкарва свеж. Свежият въздух предварително се прокарва през земята и сутерена посредством система от серпантини, където приема температурата на почвата. Това го подгрява до около 0 градуса дори през най-студените зимни дни. След това свежият въздух преминава през рекуператор (топлообменник), където приема голяма част от топлината на изхвърления въздух със стайна температура. Едва след това свежият въздух се подгрява допълнително, но вече са необходими едва с няколко градуса подгряване и се подава с бавна скорост в жилищните помещения. През лятото същият принцип се ползва за охлаждане.
Всичко това води до значителни икономии и много по-малко консумирана енергия от пасивната къща. Изброените задължителни параметри показват една много ниска енергийна потребност на цялата сграда, близка до нулевата стойност.
Естествено тук идва и най-важният за всеки инвеститор въпрос: Скъпа ли е пасивната къща?
Високото качество на компонентите на пасивното строителство се отразяват на относително по-високата му цена. От редица примери на построени пасивни сгради в Европа (над 25000 към момента) и проведени изследвания е направен изводът, че средното оскъпяване на строителната стойност е с не повече от 10-15% в сравнение със сграда, отговаряща на всички стандартни сградни норми. Това разбира се не важи за България, защото в Европа стандартното строителство е много близко като качество до по-високите строителни изисквания към пасивните къщи. В България разликите между стандартно качество и високо качество са по-значителни. Но в дългосрочен аспект, имайки предвид спестяването от бъдещи енергийни разходи, както и разходи за реконструкции заради проблеми със сградната обвивка, дори и за България можем да си направиме извода, че пасивните къщи са по-оправдани от икономическа гледна точка. Този тип сгради имат много висока остатъчна стойност, след като изтече периодът на възвръщане на капиталовложенията, нужни за строителството им. Не бива да пренебрегваме и един от най-важните факти- пасивният дом осигурява на човек изключително благоприятна и здравословна среда за обитаване. Пасивната къща е комфортен дом. Постоянният поток на пресен въздух предпазва обитателите от болести, няма го чувството за студ през зимата, всички помещения имат еднаква комфортна температура. Липсват проблемите с течения в помещенията и с конденза и появата на мухъл. Не се налагат ремонти и преустройства, причинени от влага и конденз. По-ниски сметки за отопление, спестени пари.
Пасивният стандарт е голяма крачка напред в сферата на екологичното строителство. Жилищните и другите сгради са най-големите прахосници на енергия и са виновни в най-голяма степен за излъчване на въглеродни емисии - 40%. Особено у нас, където по-голямата част от населението се отоплява с въглища, дърва, нафта и електричество.
При повишаването на цените на енергоносителите, пасивният стандарт ще става все по-примамлив, а в един бъдещ момент - задължителен. Всички глобални тенденции клонят към пасивното строителство. Пасивният дом не е краткотрайна мода - той все повече и повече се превръща в стандарт за обитаване. Цялата тази информация до тук не е нещо ново и може би вече сте запознати с нея, но все още гледате с недоверие към пасивните къщи. От нашите разговори с клиенти (а дори и с колеги архитекти) на тази тема, мога да изведа няколко извода. Най-важният е че, всъщност все още липсва разбиране какво представлява пасивна къща и какъв нов принцип на обитаване дава и основното недоверие идва от вентилацията. Често срещани реплики са:
„ще си отварям прозорците за проветряване";
„вентилацията шуми, бръмчи и дрънка“;
„вентилацията ще ми духа и създава течение“
Всичко това категорично не е вярно и е много погрешно схващането, че прозорците на пасивните къщи не се отварят. При топла пролет и есен вентилацията може да бъде изцяло изключена и да ползвате изцяло прозорците за естествена вентилация, както се ползва всеки дом, когато няма нужда от отопление или охлаждане. Зимно време отварянето води до големи топлинни загуби, а през лятото до прегряване. Прозорците отваряме, за да излезе застоялият въздух и да влезе свеж. При работа на вентилацията това не е необходимо, защото има целодневен приток на свеж въздух и извеждане на застоялия въздух. Вентилацията в пасивната къща работи при изключително малък дебит и малка скорост на постоянно подаване на свеж въздух и представлява високо технологична система с всички необходими шумозаглушители. Не я сравнявайте с шумна вентилация в заведение изчислена за голям брой хора, насочената струя от климатик или бръмчащ евтин вентилатор в баня.
Доброто ослънчаване на жилищните помещения, комфортният топлинен микроклимат и постоянният приток на свеж въздух създава изключително благоприятна, комфортна и здравословна среда за обитаване в пасивната къща – а това е нещото, към което се стреми всеки архитект.
Високото качество на компонентите на пасивното строителство се отразяват на относително по-високата му цена. От редица примери на построени пасивни сгради в Европа (над 25000 към момента) и проведени изследвания е направен изводът, че средното оскъпяване на строителната стойност е с не повече от 10-15% в сравнение със сграда, отговаряща на всички стандартни сградни норми. Това разбира се не важи за България, защото в Европа стандартното строителство е много близко като качество до по-високите строителни изисквания към пасивните къщи. В България разликите между стандартно качество и високо качество са по-значителни. Но в дългосрочен аспект, имайки предвид спестяването от бъдещи енергийни разходи, както и разходи за реконструкции заради проблеми със сградната обвивка, дори и за България можем да си направиме извода, че пасивните къщи са по-оправдани от икономическа гледна точка. Този тип сгради имат много висока остатъчна стойност, след като изтече периодът на възвръщане на капиталовложенията, нужни за строителството им. Не бива да пренебрегваме и един от най-важните факти- пасивният дом осигурява на човек изключително благоприятна и здравословна среда за обитаване. Пасивната къща е комфортен дом. Постоянният поток на пресен въздух предпазва обитателите от болести, няма го чувството за студ през зимата, всички помещения имат еднаква комфортна температура. Липсват проблемите с течения в помещенията и с конденза и появата на мухъл. Не се налагат ремонти и преустройства, причинени от влага и конденз. По-ниски сметки за отопление, спестени пари.
Пасивният стандарт е голяма крачка напред в сферата на екологичното строителство. Жилищните и другите сгради са най-големите прахосници на енергия и са виновни в най-голяма степен за излъчване на въглеродни емисии - 40%. Особено у нас, където по-голямата част от населението се отоплява с въглища, дърва, нафта и електричество.
При повишаването на цените на енергоносителите, пасивният стандарт ще става все по-примамлив, а в един бъдещ момент - задължителен. Всички глобални тенденции клонят към пасивното строителство. Пасивният дом не е краткотрайна мода - той все повече и повече се превръща в стандарт за обитаване. Цялата тази информация до тук не е нещо ново и може би вече сте запознати с нея, но все още гледате с недоверие към пасивните къщи. От нашите разговори с клиенти (а дори и с колеги архитекти) на тази тема, мога да изведа няколко извода. Най-важният е че, всъщност все още липсва разбиране какво представлява пасивна къща и какъв нов принцип на обитаване дава и основното недоверие идва от вентилацията. Често срещани реплики са:
„ще си отварям прозорците за проветряване";
„вентилацията шуми, бръмчи и дрънка“;
„вентилацията ще ми духа и създава течение“
Всичко това категорично не е вярно и е много погрешно схващането, че прозорците на пасивните къщи не се отварят. При топла пролет и есен вентилацията може да бъде изцяло изключена и да ползвате изцяло прозорците за естествена вентилация, както се ползва всеки дом, когато няма нужда от отопление или охлаждане. Зимно време отварянето води до големи топлинни загуби, а през лятото до прегряване. Прозорците отваряме, за да излезе застоялият въздух и да влезе свеж. При работа на вентилацията това не е необходимо, защото има целодневен приток на свеж въздух и извеждане на застоялия въздух. Вентилацията в пасивната къща работи при изключително малък дебит и малка скорост на постоянно подаване на свеж въздух и представлява високо технологична система с всички необходими шумозаглушители. Не я сравнявайте с шумна вентилация в заведение изчислена за голям брой хора, насочената струя от климатик или бръмчащ евтин вентилатор в баня.
Доброто ослънчаване на жилищните помещения, комфортният топлинен микроклимат и постоянният приток на свеж въздух създава изключително благоприятна, комфортна и здравословна среда за обитаване в пасивната къща – а това е нещото, към което се стреми всеки архитект.
Шегувам се. Всеки знае, че архитектите се стремят къщата да има само една хубава фасада към улицата, за да направят снимки впоследствие;)
RSS Feed